Пабло Пикасо - Брой 38 от поредицата 100 личности - хората променили света

Брой 38 - Пабло Пикасо

"Не работя според Природата, а заедно с нея. Един художник трябва да наблюдава Природата, но никога да не я бърка с рисуването."

През XIX в. течението импресионизъм донася нов светоглед. Отразяването на заобикалящия свят се издига до безпрецедентни висоти, постигнато от ръката на един-единствен човек, чието име е Пабло Пикасо.

Пабло Пикасо (Pablo Picasso) е испански художник и скулптор. Създател на кубизма, преминал през сюрреализма, той остава един от най-големите художници, повлиял изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX-ти век. Рожденото му име е Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрисио Руис и Пикасо (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Mártir Patricio Ruiz y Picasso).

Фамилията Пикасо е от италиански произход, на испански се произнася с ударение на „а“, но тъй като той живее дълго време във Франция, там започват да произнасят името му по френски маниер с ударение на „о“-то. Баща му също е художник.

Пикасо  се занимава с живопис, керамика, колажи, графика, скулптури и т.н. Той е смятан, заедно с Жорж Брак, за основоположник на кубизма.

От 1904г. живее в Париж. Пикасо има творчески периоди

- „син“ от 1901г. до 1904 г.

- „розов“от 1905 г. до 1907 г.

- „кубизъм” след 1907 г.

Най известните  му платна са  (Госпожиците от Авиньон /  Les Demoiselles d'Avignon), (Герника/ Guernica).След 1910г. си служи с деформации в творби, близки до сюрреализма. Независимо от субективизма произведенията му са обществено ангажирани, силно емоционални, с израз на гняв и болка срещу насилието както е в (Герника/ Guernica -1937г.). От 1940г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки „Гълъбът на мира“,1947).

Животът на великия художник е изпълнен с множество преживявания, всяко от които е посветено на увеличаването на силата на похватите, използвани в живописта. В произведенията на Пикасо се разкриват елементи, за които дотогава никой дори не смее и да помисли.

Пикасо е гений на съвременното изкуство - страстен почитател и създател на картини, които се превръщат в страници от историята.

Книгата може да я свалите от приятелите тук : Download Пабло Пикасо - Брой 38 от поредицата 100 личности - хората променили света

*Ако ви даде грешка или иска регистрация при свалянето просто се регистрирайте отнема секунди. / If you see an error message or if registration is needed, just register - it's free. It only takes a few seconds.

Виж повече / look more :

Бенито Мусолини - Брой 37 от поредицата 100 личности - хората променили света

Брой 37 - Бенито Мусолини

"Не съм аз този, който създава фашизма. Аз просто го измъкнах от подсъзнанието на италианците."

Бенито Амилкаре Андреа Мусолини (Benito Amilcare Andrea Mussolini) (29.07.1883г. – 28.04.1945г.) , с прозвището Дуче (Duce), управлява Италия като диктатор от 1922 до 1943 г.

През 1902 емигрира в Швейцария. За дезертьорството си е осъден задочно на една година затвор.  Без пукната пара в джобовете си, той е скитник и работник с краткотрайни професии, главно зидар.

От 1912 г. Мусолини е главен редактор на централния социалистически вестник Аванти  , издаван в Милано.

Бенито Мусолини слага началото на фашизма през 1919 г. когато със съмишленици основава движението "Фаши ди комбатименто" ("Групи за борба" - идва от "фашо литорио" - ликторският сноп пръчки, който е символ на Древен Рим).

През 1921 г. ФДК("Фаши ди комбатименто") се преименува в Национална фашистка партия (НФП) и приема нова националистическа програма. Мусолини залага на силна власт и държава и се връща назад във времето като се обявява за наследник на Цезар и го нарича "най-великият син на човечеството", "обединил в себе си волята на война и гения на мъдреца".

Мусолини създава фашистката държава със силата на държавен терор и пропаганда. Използвайки своята харизматичност. Абсолютния контрол върху медиите и сплашването на политическите си противници, той разрушава съществуващото демократично държавно управление.

Мусолини  е министър-председател на „Италианската социална република". Влизането му във Втората световна война на страната на Нацистка Германия прави Италия мишена за нападения на Съюзниците и става причина за поражението му и за неговата смърт.

Мусолини заедно с негова любовницата Кларета Петачи (Clara Petacci) е убит от партизанският полковник Валерпо (Валтер Аудизио), който изпълнява присъдата на Комитета за национално освобождение на Северна Италия. За назидание труповете им са провесени с главата надолу на площад „Пиацале Лорето“ в Милано.

Оръжието с което са застреляни се намира в Националния правосъден музей в Рим.

Формат PDF

Книгата може да я свалите от приятелите тук : Download Бенито Мусолини - Брой 37 от поредицата 100 личности - хората променили света

*Ако ви даде грешка или иска регистрация при свалянето просто се регистрирайте отнема секунди.






Виж повече по темата :

Христофор Колумб - Брой 36 от поредицата 100 личности - хората променили света

Брой 36 - Христофор Колумб

През XV в. в Европа се намира в разцвета на новото време - Ренесанса и Протестанстската реформа. Това е епохата на Великите географски открития. Получаването на финансиране от кралете на държавите Испания и Португалия, намиращи се на Иберийския полуоство, и морските пътешествия в търсене на нови богатства, се превръщат в един вид служба на родината. Единственият път за достигане на Азия по онова време е източният.


Но един човек на има Христофор Колумб търси морски път към легендарните земи Сипангу ( днешната територия на Япония ) на запад. Морякът, родом от Генуа, зааминава за Испания, за да я използва като "изходна база за своите действия". През 1492г. достига нов континент. това велико и същевремноо неподозирано откритие оказва обаче напълно различно влияние върху местното населени на новооткритите земи. Колумб извършва четири на брой значими експедиции, но въпреки всичко се оказва зад решетките, изгубва своя адмиралски чин и умира напълно забравен.


Христофор Колумб (Cristoforo Colombo, Cristóbal Colón, Cristóvão Colombo, Christopher Columbus)( между 26 август и 31 октомври 1451 Генуа, дн. Италия - 20 май 1506 г., Валядолид, Испания) е европейски изследовател и търговец, прекосил Атлантическия океан и достигнал Америка на 12 октомври 1492 г. под флага на Кастилия. Той вярвал, че Земята е сравнително малка сфера, и твърдял, че може да достигне Далечния изток, като пътува само на запад.


В периода между 1492 и 1504 Христофор Колумб предприема четири изследователски експедиции по указ на испанския крал. Събитията по време на тези експедиции той описвал в бордови дневник. Оригиналът на дневника не е запазен, но Бартоломе де Лас Касас направил частично копие, което е достигнало до наши дни.


Първата експедиция е през 1492-1493 г. с екипаж от 90 души на корабите "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня". Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. и това става официалната дата на откриването на Америка от европейци. От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември Колумб и хората му достигат остров Испаньола. През нощта на 25 декември флагманският кораб "Санта Мария" засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът "Ниня" завършва изследването на северните брегове на Испаньола и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. С това се слага край на първата експедиция за откриване на западен път към Индия.


Втората експедиция е от 1493 до–1496 г. оглавявана от Колумб с чин адмирал. Тя се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. Между 3 и 19 ноември 1493 г. са достигнати островите Доминик и Гваделупа, на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови и накрая остров Пуерто Рико. След това корабите акостират на северния хаитски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато Колумб извършва завоевателен поход във вътрешността на Испаньола. След това отново поема на път и на 5 май 1494 г. достига остров Ямайка. Следват архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. На 13 юни 1494 г. Христофор Колумб достига до остров Исла Де Ла Хувентуд (до остров Пинос) в близост до Куба. През периода от 19 август до 15 септември 1494 г. Колумб изследва южния бряг на Испаньола и през следващата година продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. експедицията потегля за дома и на 11 юни се завръща в Кастилия.


Третата експедиция, която Колумб организира, е през 1498-1500 г. Тя се състои от 6 кораба, 3 от които отплават през Атлантическия океан. На 31 юли 1498 г. те достигат остров Тринидат, навлизат от юг в залива Пария, достигат устието на река Ориноко и полуостров Пария. С това се поставя началото на опознаването на Южна Америка. През 1500 г. Колумб е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен.


През 1502-1504 г. той организира Четвъртата експедиция, която включва 4 кораба. С тях на 15 юни 1502 г. достига остров Мартиника, а петнадесет дни по-късно - Хондураския залив. От 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. Колумб достига и карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама при залива Ураба. На 25 юни 1503 г. експедицията претърпява корабокрушение до остров Ямайка и помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г. Откритията на мореплавателя са съпроводени с колонизация на земите, до които достига, основаване на испански селища и масово изтребване на коренното индианско население.


Формат PDF


Книгата може да я свалите от приятелите тук : Download Христофор Колумб - Брой 36 от поредицата 100 личности - хората променили света

*Ако ви даде грешка или иска регистрация при свалянето просто се регистрирайте отнема секунди.

Антонио Гауди - Брой 35 от поредицата 100 личности - хората променили света

Брой 35 - Антонио Гауди

В края на XIX в. текстилната промишленост претърпява значително развитие, предизвикавйки икономически растеж. По този начин тя подготвя почвата, върху която ще израсне изкуството, очертавайки същевремнно пътя за феномена, известен по-късно под името Каталонски ренесанс. И докато хората са привлечени изключително силно от идеята за "каталонската идентичност", на сцената се появява един архитект, чийто неизчерпаем талант ще привлече вниманието на целия свят.



Веднага щом получава шанса да изрази артистичната си визия, той не се поколебава нито за миг и създав поредица удивителни шедьоври на органчната архитектура, които сякаш живеят свой собствен живот.

Фундаменталният му шедьовър е катедралата, създадена като божия обител - църквата "Светото семейство", известна още като "Sagrada Familia". Да се определни Гауди просто като един гений е крайно недостатъчно, защото в действията си той се води от своята безгранична любов към Бог и вярата в него.

Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет (Antoni Plácido Guillermo Gaudí y Cornet) (25 юни 1852, Реус, Каталуня, Испания — 10 юни 1926, Барселона, Испания) е испански архитект, един от най-големите новатори в областта по негово време и дълго след това. Характерният му индивидуален стил, описван като смесица от неоготика и ар нуво, носи и белези на сюрреализма и кубизма. Като водеща при него се посочва испанската разновидност на ар нуво, наричана Каталански модернизъм.

Роден е в испанския град Реус в провинция Тарагона, област Каталуня в семейството на медникаря Франсеск Гауди и Сера и Антония Корнет и Бертран. След като прекарва дълги години в провинцията, за да лекува ревматизма си, той се мести в Барселона през 1869 г. заедно с брат си. По-късно към тях се присъединява и баща им, след като продава имот в Реус, за да финансира образованието на децата си. През 1873 г. Гауди започва да учи архитектура в Училището за изящни изкуства в Барселона. След като отслужва военната си служба, той започва да работи като чертожник за няколко видни архитекти. През 1876 г. умират родителите му. Две години по-късно той вече е сред първите десет каталанци завършили прерасналото вече във Факултет по архитектура на Барселонския университет училище. Освен традиционните дисциплини — художествена, техническа и научна — младите архитекти се обучават и в историческа и археологическа насока. Целта на това обучение е създаването на архитекти, по-различни от предишните строителни специалисти и академици. От тях се очаквало да бъдат движеща сила във възраждането на каталанската идентичност, като за целта да поемат духа на традицията в каталанското строителство (не само на жилищни и обществени сгради, но и на църкви и манастири), благоустроявайки Барселона с един впечатляващ нов обществен архитектурен фонд, отличаващ се с представителна монументалност.

Език: български  / Формат: .PDF


Книгата може да я свалите от приятелите тук : Download Антонио Гауди - Брой 35 от поредицата 100 личности - хората променили света

*Ако ви даде грешка или иска регистрация при свалянето просто се регистрирайте отнема секунди.

Владимир Илич Ленин - Брой 34 от поредицата 100 личности - хората променили света

Брой 34 - Владимир Илич Ленин

По време на царуването на Петър Велики Руската империя се превръща в сила, която достойно може да се сравни със западноевропейските държави по онова време, а през втората половина на XIX в. контролира по-голямата част от Евразия. Енергията, стояща зад това всеобхватно и обширно могъщество, е руският народ, който населява огромни територии. Масите обаче са загрижени за решаването на други теми и проблеми. Натискът, оказван от властимащите върху народа, с течение на времето довежда до натрупването на безгранично недоволство и разпалването на гняв и негодуване и всички хора. Достига се до момент, в който ситуацията вече не може да се овладее. Именно на такъв исторически фон изниква харизматична фигура на едно лице, което предстои да привлече всеобщото внимание върху себе си. Името му е Владимир Илич Ленин.



Владимир Илич Улянов, по-известен като Владимир Илич Ленин, (22 април 1870
Симбирск, дн. Уляновск, Русия - 21 януари 1924, Горки, близо до  Москва) е руски революционер,от руско-еврейско-чувашки произход, водач на болшевишката партия, пръв министър-председател на Съветския съюз и създател на идеология, останала в историята с името ленинизъм. След Октомврийската революция е водач на Руската съветска федеративна социалистическа република, а от 1922 - де факто лидер на СССР. Обявен е от списание Тайм за една от стоте най-влиятелни личности на 20 век.


Владимир Илич Ленин е син е на Иля Николаевич Улянов и Мария Александровна Улянова. Баща му е учител и просветен деец, а майка му е дъщеря на лекаря Александър Бланк. Като цяло Ленин има разнообразен етнически произход - според историка Дмитри Волкогонов предците му са били от руски, мордовски, калмикски, чувашки, еврейски, шведски и волжко-германски произход. Ленин е изповядвал руско православие.


През 1886 баща му умира от мозъчен кръвоизлив. На следващата година, през май 1887, най-големият му брат Александър е арестуван и обесен заради участие в заговор срещу цар Александър III. Сестра му Ана, която е била заедно с брат му по време на ареста, е изгонена от дома им и изпратена да живее в Кокушкино. Това повлиява силно на Ленин, и е един от основните мотиви за революционната му дейност. Той е приет в Казанския държавен университет, и скоро след това се ориентира към марксизма. Присъединява се към студенстки протести, което води до ареста му. Впоследствие е изключен от Казанския университет заради политическите си убеждения. По-късно му е разрешено да продължи образованието си в Санктпетербургския университет. През януари 1892 завършва право с отличие. Ленин изпъква и с познанията си по латински и гръцки, и научава немски.



Книгата може да я свалите от приятелите тук : Download Владимир Илич Ленин - Брой 34 от поредицата 100 личности - хората променили света

*Ако ви даде грешка или иска регистрация при свалянето просто се регистрирайте отнема секунди.

Фердинанд Порше - Брой 33 от поредицата 100 личности - хората променили света

Фердинанд Порше - Брой 33 от поредицата 100 личности - хората променили света

Фердинанд Порше (Ferdinand Porsche) е един от най-видните автомобилни конструктори на XX век.

На 19 години завършва техническо училище в Райхенберг. Отива във Виена и започва работа в електротехническа компания.

В края на XIX век, създава първия си състезателен автомобил с два електродвигателя с мощност две и половина конски сили (Гран при в Париж през 1900 г.). Под негово ръководство се създават моделите „Принц Хайнрих“, „Саша“, „АДМ“ и „АДР“.

За разработка на военна техника (машини с хибридни силови установки, двигатели за дирижабли и самолети) през годините на Първата световна война, Порше е удостоен с титлата Професор на Виенския технически университет, без да има висше образование, и е награден от император Франц Йосиф I (1848 - 1916) с „Кръст за заслуги“.

Немските спортни автомобили "Порше" са известни в цял свят. Основателят на самата фирма дълги години е работил като главен конструктор на много автомобилни фирми – "Лониер", "Австро – Даймлер","Даймлер-Бенц" и разбира се и "Фолксваген", преди на бял свят да се появи автомобил с неговото име.Най-знаменитите модели на Мерцедес, построени под ръководството на Фердинанд Порше, стават спортните модели S и SS.  През 1931 г. в Щутгарт се открива конструкторско бюро „Порше“, занимаващо се с конструирането на всякакъв вид двигатели с вътрешно горене. Скоро след това, по заявка на фирмата „Цюндап“ (Zündapp) били построени три автомобила марка Фолксауто (Volksauto), които стават прототип на легендарния Фолксваген „Бръмбар“ (Volkswagen "Käfer"), у нас известен повече като "Костенурка". Разработката е довършена малко преди  Втората Световна война — през 1938 година, и скоро хиляди коли с марката VW тръгват по пътищата на Германия.

Това бил човек с буден ум и гениални възможности.

Страници: 32 . Език: български . Формат: .PDF

Книгата може да я свалите от приятелите тук : Download Фердинанд Порше - Брой 33 от поредицата 100 личности - хората променили света

*Ако ви даде грешка или иска регистрация при свалянето просто се регистрирайте отнема секунди.

Хайнрих Шлиман - Брой 32 от поредицата 100 личности - хората променили света

Брой 32 - Хайнрих Шлиман

Хайнрих Шлиман (Heinrich Schliemann), (1822—1890) е немски археолог, известен със своите находки в Мала Азия на мястото на античната Троя.


Натрупва състояние от търговия и по време на Калифорнийската треска за злато решава да се посвети на откриването на Троя, вярвайки, че "Илиада" на Омир не е само мит. По онова време историци и археолози твърдят, че Троя не съществува, учените се съмняват дори в Омир и неговата „Илиада". Иманяри и златотърсачи от векове копаят на Акропола, но без резултат. Гърците мислят, че царските гробници в Микена са химера. Шлиман бил убеден, че знае точното място на Троя и то е там, където го е описал Омир в “Илиада”........................


Език: български  / Формат: .PDF




Книгата може да я свалите от приятелите тук : Dawnload torrent Хайнрих Шлиман - Брой 32 от поредицата 100 личности - хората променили света


*Ако ви даде грешка или иска регистрация при свалянето просто се регистрирайте отнема секунди.

Мартин Лутър Кинг - Брой 31 от поредицата 100 личности - хората променили света

Брой 31 - Мартин Лутър Кинг

Мартин Лутър Кинг, Махатма Ганди, Сан Мьон Мун и много други са мечтали за мир. Всеки един от тях е преминал през преследване и неразбиране, но е променил курса на историята безвъзвратно.


Др. Мартин Лутър Кинг принадлежи към най-значимите личности на 20 век. Той води успешна ненасилствена борба срещу дискриминацията на чернокожите в Съединените Американски Щати, вдъхновен от идеите и методите на Махатма Ганди. Мартин Лутър Кинг е баптистки пастор, водач на движението за граждански права и ненасилие, отличен оратор и един от най-влиятелните хора в историята на САЩ. Смятан е за герой, миротворец и мъченик.


Ма̀ртин Лу̀тър Кинг младши (Martin Luther King, Jr.), (15.01.1929 г. - 04.04.1968г.) e роден на  в Атланта, Джорджия. Син е на Мартин Лутър Кинг старши и Алберта Уилиамс Кинг. Има по-голяма сестра и по-малък брат.


През 1948 година завършва Морхауз Коледж, специалност социология, а през 1951 година Крозбърската теологична семинария в Честър, Пенсилвания. Получава докторска степен по философия от Бостънския университет през 1955 година.


Ма̀ртин Лу̀тър Кинг младши е водач на движението за граждански права и ненасилие,  баптистки пастор, отличен оратор и един от най-влиятелните хора в историята на САЩ.  Смятан е за герой, миротворец и мъченик.


През 1963 година организира похода до Вашингтон и от стъпалата на паметника на Ейбрахам Линкълн изнася една от най-известните си речи: „Имам една мечта!“.


През 1964 той получава Нобелова награда за мир за усилията му да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията с помощта на гражданско неподчинение.

1977 г. Кинг е награден посмъртно с Президентски медал на свободата от Джими Картър.

1986 г. третият понеделник на януари е обявен за ден на Мартин Лутър Кинг.

2004 г.  получава Златен медал на американския конгрес.





Книгата може да я свалите от приятелите тук : Мартин Лутър Кинг - Брой 31 от поредицата 100 личности - хората променили света

*Ако ви даде грешка или иска регистрация при свалянето просто се регистрирайте отнема секунди.